Най-важното, което трябва да знаем за падналите ангели и нефилимите

Още от най-древни времена хората са свързвали думата демон със злите сили в природата. Самият Платон е един от авторите, които описват различни духове и други мистични същества под общото название демони. Познатото в ден днешен значение на думата “демон” – зъл дух, господар на подземното царство, обладаващ тялото и душата на човек, обаче се появява за първи път в свещените древноеврейски текстове, Стария и Новия завет на Библията.
Огромната популярност на демоните, запазила се до ден днешен от най-древните предания, както и фактът, че тези същества продължават да разпалват въображението на много писатели и режисьори в настоящето, е достатъчна причина да посветим следващите няколко издания на нашата поредица именно на тях.
В днешния брой ще спрем вниманието ви най-вече върху библейските текстове, които засягат най-обширно темата за демоните. Освен това ще хвърлим поглед и към други религии, където те също се появяват.



Демоните и юдеизма
Дали демоните съществуват е въпрос, на който християнството отдавна е дало отговор. Най-сигурното доказателство е фактът, че науката демонология, която изучава тези същества, е неразделна част от теологията. Освен това римокатолическата църква разрешава при доказано обладаване на човешко същество от зъл демон провеждането на ритуала на екзорсизма (за който ще отделим по-специално и широко място по-нататък в нашата поредица).
Първото официално деление на демони е направено в свещените еврейски текстове. Там откриваме две категории – сеирим и шедим. Сеирим (или в превод косматите същества) са представлявали създания подобни на сатирите, обитаващи горите, на които евреите са правели често жертвоприношения. Сред най-известните представители на сеирим демоните са Данталион (71-ият демон, който цар Соломон успява да подчини), Азазел (най-главният сеирим демон) и Лилит (жената демон, която е била отговорна за болестите и бурите. Освен това според редица апокрифни религиозни текстове Лилит е първата жена на Адам).
Другата категория – шедим, се дели на две подкатегории – добри демони, които вземали участие в някои церемонии от кабала, както и зли, които имали способността да обладават тялото и душата на смъртните.

Новият завет
В Евангелието на Марко от Новия завет се разказва как Исус често е трябвало да се изправя срещу демоните и да извършва екзорсизъм. Тъй като неговата сила е много по-голяма от тяхната, Спасителя успява да прокуди демоните от телата на хората, попаднали под контрола им, като използва различни молитви и свещени ритуали. Освен това според Евангелието Исус придава на някои от своите ученици и последователи същата дарба. Христос не се проваля в нито един от опитите си за екзорсизъм, независимо от силата на демона, обладал човека. Според Евангелието на Матей Исус дори успява да се справи с Луцифер по време на престоя си в пустинята.

Падналите ангели
След като вече ви запознахме с някои от случаите, описани в свещените книги, е време да се насочим към библейското обяснение за произхода на демоните. Според най-общото християнско схващане демоните представляват паднали ангели. Те са били служители на Бог, но поради една или друга причина (най-често провинението им е било свързано с неподчинение на Господ), са били изгонени от Рая. Най-известният ангел, споходен от подобно наказание, е Луцифер (Сатаната). Първоначално Господ създава перфектния затвор за своите паднали ангели – Ада, но в последствие им разрешава те да го напускат и да изкушават хората по земята. Падналите ангели ще продължават да обикалят по нашия свят и да изкушават жителите му, докато не настъпи Денят на Страшния съд, когато те ще бъдат прогонени завинаги в Ада.



Войната на небето
В Книгата на откровенията на Йоан се говори за Великата битка между армията на Господ и последователите на Сатаната. Заради многото и неточни преводи учените все още спорят дали пресъздадените от Йоан картини предствляват войната, след която армията на Бог, водена от Архангел Михаил, печели срещу Луцифер и вследствие на това вдигналите се на бунт ангели са изгонени, или по-вероятно става дума за предсказание за бъдещата битка (Денят на Страшния съд), за която силите на злото все още събират войска. Апокалиптичната картина от Откровенията на Йоан провокира през следващите векове създаването на стотици апокрифни текстове, посветени на демоните, повечето от които нямат почти нищо общо с християнските свещени книги.

Хиндуистките демони
За разлика от християнството, в хиндуизма демоните не се ползват с подобна популярност. Освен това, въпреки че са войнствени и с отблъскващ външен вид, те в никакъв случай не са носители на злото в света или врагове на добрите богове. В хиндуизма се различават четири типа демони – Ракшасас (войнствени демони, които могат да променят формата си), Асурас (грозни полубогове), Веталас (демони, подобни на прилепи) и Пишачас (демони-канибали).

Иблис – ислямският Сатана
В исляма, както и в християнството, злите сили имат своя предводител и господар – Иблис. И той също като Луцифер някога е бил сред най-приближените помощници на своя бог. След като Аллах създава първия човек от кал, според Корана, Иблис започва да ревнува и не може да приеме, че любимото и най-красиво творение на Аллах е направено от кал. Затова той бива осъден жестоко – наказан е след своята смърт да не намери покой, а тялото му да остане пленник на огъня на Ада, създаден от самия ислямски бог. Иблис все пак измолва милост от своя доскорошен господар и получава живота си, както и възможността да ръководи другите зли същества на света и да изкушава в прегрешение тези хора, които не са приели Аллах в сърцето си.