любими цитати от книги. <3

well, схващате за какво става въпрос.

"There are people who need people to need them. The reason you don’t understand is because you’re not one of those people. You’d use me and then toss me away like a paper bag if that’s what it came down to. God fucked you, my friend. You’re just smart enough so it would hurt you to do that, and just hard enough so you’d go ahead and do it anyway. You wouldn’t be able to help yourself. If I was lying on the beach there and screaming for help, you’d walk over me as if I was between you and your goddamn Tower." ~ Eddie, The Drawing of the Three

"Tъй че пийни още една чашка от това великолепно вино, тъжно момче, защото може би си оставил принцеса" ~ Златната чаша, Джон Стайнбек

"The man in black fled across the desert, and the gunslinger followed."
~ Opening and ending text of the Dark Tower series, Stephen King

'You can't force love, I realized. It's there or it isn't. If it's not there, you've got to be able to admit it. If it is there, you've got to do whatever it takes to protect the ones you love.' ~ Frostbite; Vampire Academy 2

"I also have a feeling your mother's going to have a very ugly conversation with
me."
"You're about to face down Strigoi, and my mother's the one you're scared of?"
I could see a smile playing at his lips. "She's a force to be reckoned with. Where
do you think you got it from?"
I laughed. "It's a wonder you bother with me then."
"You're worth it, believe me." ~ Shadowkissed; Vampire Academy 3

"Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли ще ви стане мъчно за всички" ~ Спасителят в ръжта; Селинджър.

"Лесно е да жилософсваш, когато не ти имаш лайна във вените си" ~ Трейнспотинг; Уелш

Нда. Ще пусна нецензурните като спойлер, който иска да ги гледа. (Опитвам се да накарам Феро да прочете Трейнспотинг&Порно ;дд)
Spoiler:

"Град от пепел":

(гледат аниме ;дд)
-...-Тя се втренчи в екрана. - Да не би да танцуват един с друг?
- Това не е танцувате. Опитват се да се избият взаимно"
(Клеъри & Саймън)

(в някакъв върколашки бар)
-Обзалагам се - каза момчето, като се облакти на бара, - че тук не предлагате Сребърен куршум [алкохолен коктейл от скоч, джин и лимон.]. Няавява ви лоши асоциации,а?...
...
-Всъщност - рече Бат, който не обичаше да премълчава - не го предлагаме, защото е наистина скапан коктейл."
(Джейс & Бат)

-Наред ли е всичко?
-Може да се каже.
-Какво значи "може да се каже"?
-Той се сби с глутница върколаци. Има тук-там някои рани и синини.
(Клеъри & Люк за Джейс)

-О, хайде Джейс - каза Клеъри. - Не можеш да очакваш всички да бъдат съвършени. Възрастните също грешат. Върни се в института и се разберете. Бъди мъж.
-Не искам да бъда мъж - каза Джейс. - Искам да бъда измъчван от страховете си тийнейджър, който не може да се изправи срещу собствените си вътрешни демони и вместо това си изкарва вербалната агресия върху другите.
(след като го изгониха от института заради баща му)

-...Достатъчно зрял съм. Човек на средна възраст.
-Като се изключи това, че веднъж месечно се превръщаш във вълк и тичаш наоколо, като отвреме навреме разкъсваш нещо.
(Клеъри & Люк, който е върколак)

-...Така или иначе, не можеш да минеш без едно нещо. Нещо, което притежава всеки ловец на сенки.
-Противно, арогантно поведение? - рече Саймън.
(Люк & Саймън)

-Идваме да видим Джейс - каза Клеъри - Той добре ли е?
-Не знам - рече Магнус. - Обичайно ли е за него да лежи на пода, без да мърда?
(когато за малко да убият Джейс (: )

(за малко да останат в двореца на фейте, понеже кралицата не искаше да ги пусне... а фейте са адски зли такива. и тя вика, че ще ги пусне само срещу целувка. Всички се изредиха да отгатнат кво има предвид... смисъл, кой кого да целуне)
-Вижте, няма да целуна този мундан [Саймън] - каза Джейс. - Предпочитам да остана тук завинаги и да изгния.
-Завинаги? - каза Саймън. - Завинаги е страшно много време.
Джейс повдигна вежди.
-Знаех си - каза той. - Ти искаш да ме целунеш, нали?

-Ние нямаме връзка - каза Алек.
-Оо, значи с всички си така дружелюбен?
(Алек & Магнус. Двата гея < 33)

...- Беше толкова сладък с големите си кестеняви очи и смутения си вид. Добротата и красотата озаряваха лицето му, а осанката му- стройна и крехка, излъчваше благородство. Без сам да знае той пристъпяше вече като принц. Походката му беше грациозна, лека...
Артур отскача и се показва за пореден път в най- невероятен вид, направо неприличен, който никак не отговаря на думите на принцесата, а напомня по- скоро на разглобено дървено човече, подчинено на капризите на безтегловността.

[Селения & Бетамеш & Артур в "Артур и Забраненият Град"]

Г-н. Андерсън:Добре дошли на първата среща на „Неочакваните Промени” чат
група.
Г-н. Андерсън:Има ли някой?Или по-точно някой ще си каже ли че е тук?
ЗвярNYC се включи в чата
Г-н. Андерсън: Здравей ЗвярNYC
Г-н. Андерсън: Ехо? Видях, че си тук ЗвярNYC.Ще се представиш ли?
ЗвярNYC: Нямам желание....има ли някой друг?
Г-н. Андерсън: Да, виждам, че има много спотайници присъединили се към чата
преди теб.
ЗвярNYC: Тогава нека да пишат.
Г-н. Андерсън: Някой друг иска ли да отговори на ЗвярNYC?
БезмълвнатаДевойка: Здравей, ЗвярNYC. Може ли да те наричам Звяр?
ЗвярNYC: Все едно.Няма значение.
Г-н. Андерсън: Благодаря ти за отговора Безмълвна-извини ме за
съкращението.Какво създание си ти?
БезмълвнатаДевойка: Русалка. Една от малкото.
Г-н. Андерсън: Ти се трансформираш в русалка?
БезмълвнатаДевойка: Всъщтост, понастояще съм русалка, но се
трансформирам.Мислех си,че тази група ще ми помогне да направя решението си.
Г-н. Андерсън: За това ще говорим довечера-способноста да се трансформираш и как
да станеш какъвто си всъщност.
Жабока: Ти преобразяваш ли се, Анди?
Г-н. Андерсън: Ами не.Но съм тук, за да ви помогна.
ЗвярNYC: БезмълвнатаДевойка, ти момиче ли си? Имам предвид женска
риба.Русалка.
Жабока: Как можеш да ни помогнеш,като не знаеш какво е.
БезмълвнатаДевойка: Звяр, да. Момиче съм.Мсиля да стана човешко момиче.
Г-н. Андерсън: Жабок,изучавах вашите случаи.Обширно.Написах дисертация за
„Ефекта на преобразяването в истинска люов”, въз основа на произведенията на
Грим,ЛеПринс де Бюмант, Аксаков,Куайър-Куоч, и Уот Дисни....
ЗвярNYC: От къде си, Безмълвна?
БезмълвнатаДевойка: Сигурна съм, че си квалифициран, Анди.Мило е, че ни
помагаш.
Г-н. Андерсън:Благодаря, Безмълвна.
БезмълвнатаДевойка: Звяр, от Дания съм. Всъщност от Атлантическият Океан,
близо до Дания.
ЗвярNYC: Дания?
Жабока: Извинявай, че питах, но си странен тип с крака
БезмълвнатаДевойка: Дания е в Европа.

["Зверски" на Алекс Флин /всъщност това е книгата по която правят "Beastly" филма/]

От Кръвно обещание:

"Много отдавна Дмитрий го бе споменал. Само веднъж бе казал името на родния си град и колкото и да се опитвах, досега не можех да си го спомня. /.../
- Коя си ти? - попитах.
- Олена - отвърна жената. - Олена Беликова."

"- Да не би да ревнуваш, малък дампир?
Отново го погледнах.
- Не. Ако те ревнувах, отдавна щях да съм откачила, имайки предвид всички момичета, с които се занасяш."
(Ейдриън и Роуз)

"Дори с този отвратителен червен пръстен около зениците, очите му все оке ми напомняха на Дмитрий, когото познавах. Изражението им - бездушието, злокобният пламък - това не бе той. Но при все това съществуваше достатъчна прилика, която да накара сърцето ми да трепне, да завладее сетивата и емоциите ми. Колът ми беше готов. Трябваше само да замахна и да го забия дълбоко в сърцето му. Всичко беше на моя страна...
Но не можех. Трябваха ми само още няколко секунди, за да го запомня преди да го убия. И тогава той проговори.
- Роза. - Гласът му притежаваше същата прекрасна дълбочина, същия акцент... само беше по-студен. - Забравила си първия ми урок: не се колебай."

"О, този глас! Гласът на Дмитрий. Гласът, който чувах, когато заспивах нощем, гласът, който веднъж ми каза, че ме обича...
Не! Това не е той. Дмитрий си отида. Това е чудовище."

"- Няма да те нараня. Роза, моля те, спри.
Роза. Името, с което само той ме наричаше. Така ми каза за пръв път, когато бяхме станали жертви на магията за прелъстяване на Виктор Дашков, с преплетени голи тела...
Това не е Дмитрий, когото познаваш."

"-Защо дойде тук? - попита той накрая.
- Защото ти ме удари по главата и ме завлече насила."

"- Можеш да седнеш.
- И тук съм добре.
- Искаш ли нещо.
- Освен да ме пуснеш?"
(Роуз и Дмитрий)

"- Вината е твоя! - изкрещя той със стиснати юмруци.
Аз се свих назад с разширени очи.
- Но той... той ме нападна...
- Да. И Ина. Един човек! Позволила си на човек да те нападне - Презрението в гласа му беше съвсем явно. - Ти си слаба. Неспособна си да се защитиш и само защото отказваш да бъдеш пробудеана!
Гласът му беше ужасяващ, а погледът, с който ме удостои... ами,, отколкото изплаши ме повече, жотколкото Нейтан. Дмитрий прогна ръка и ме дръпна грубо, за да ме идправи.
- Ако Нейтън те бе убил, вината щеше да е изцяло твоя - заяти той студено."

" - Времето за разговори мина - възрази Кристиан. - Трябваше по-рано да говориш с мен, не сега, когато нещата внезапно не стават по твоему.
/../
-Моля те, не го прави - замоли се тя. - Мога да се променя.
- Съжалявам - отсече той - Не виждам никакво доказателство за това."
(Лиса и Кристиан)

" - Защо толкова силно искаш да ме пробудиш.
По лицето му се изписа лека умора.
- Защото те искам. Винаги съм те искал.
Тогава го разбрах. Най-после осъзнах проблема. Той ми даваше един и същ отговор отново и отново, като всеки път нещо ме притесняваше. Но досега не можех да разбера какво. Сега успях.Той ме желаеше. Искаше ме така, както хората желаят да притежават нещо ценно за техните колекции. Онзи Дмитрий, когото познавах, в когото се влюбих... Онзи Дмитрий би казал, че иска да бъдем заедно, защото ме обича"

" ... - Ние трябва да сме заедно.
- Защо? - запитах тихо. /.../
- Защото те желая.
Усмихнах му се тъжно /.../
- Грешен отговор."

Уморих се.

» любими стихотворения.
» Любими реплики от РПтата