[ party time ]

Заглавие: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 1:17 pm

Жаклин се постара да обясни на Вероника всички подробности около купона. Организираше го Найджъл, брат й, което само по себе си беше събитие. Найджъл умееше да организира купони толкова, колкото Лин обичаше да ходи на тях.
Вероника вече се чудеше защо изобщо е приела да ходи на купон, при положение, че на следващия ден щеше да има бал. И кой изобщо прави купон в деня преди бала? Не би ли трябвало по това време всички да си избират тоалети и подобни неща? А може би баловете бяха отживелица. Сигурно, помисли си Вероника. Щом като аз не мога да танцувам, значи и другите няма да могат.
- Ти пак се отнесе - отбеляза Лин по едно време.
- Аз ли? В никакъв случай.
- Тогава мълчиш, защото обичаш мълчанието?
- Не. Мълча защото ме заболя езика от чесане.
Жаклин като че ли се позасегна и Вероника побърза да допълни:
- Но твоят е изключително издръжлив. Продължавай. Казваше нещо за Кейти Старскай и Бенет Бътън?
Клюките бяха страс както на Лин, така и на Вероника.
- Наистина ли искаш да го чуеш?
- Е, не съм убедена, че искам да знам точно къде е бил езикът на Бен, но определено съм любопитна.
Жаклин поклати глава изумено.
- Ти си ужасяващо первезна.
- Ти си ужасяваща клюкарка.
- А ти не си. Ти само обичаш да говориш за хората и да ги обсъждаш с останалите.
Точица й се усмихна възможно най-лъчезарно.
- Казвай преди Сю да е дошла. Тя наистина не понася Кейти.
Жаклин се понамръщи.
- Всъщност, къде е Сю?

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 3:07 pm

Тракането на токчетата по каменните подове на коридорите се чуваше поне един етаж надолу и нагоре. Сюзан Дисчейн вървеше напред с разсеяно изражение, но всъщност проверяваше всяко възможно кътче, където можеше да се е скрила русокосата главица на Вероника. Беше пристигнала малко по късно днес и беше пропуснала приветстващите речи на директорката и щастливите възклицания на съучениците си за добре дошла.
Най накрая достигна до един по тъмен ъгъл на долния етаж и видя седналите на дървената пейка момичета. Двете се бяха облегнали на стената и обсъждаха нещо, смеещи се и ръкомахащи с ръце, сякаш се бяха впуснали с състезание коя може да сподели повече новонаучени факти за по кратко време.
- Нека състезанието по клюкарство спре сега, наистина нямам желания да чувам за езиците на разни хора в гърлата на разни други хора.
Двете момичета се сепнаха и веднага млъкнаха. Изгледаха я отгоре надолу, сякаш проверяваха дали наистина е тя, а после нисичката Вероника скочи от пейката и се хвърли на врата й.
- Мислех, че ще дойдеш чак утре, нали пътувахте с вуйчо ти някъде отдалеч?
- Както и да е - махна с ръка Сюзан. - Вече съм тук, кога е купонът? И кого, по дяволите, обсъждахте толкова разпалено?
- Ам.. Старскай и Бътън..
- А, онази тъпа лепка, чийто език все е в нечия уста.
Лин се ухили и сладичкото й личице стана още по хубаво. Кейти винаги си навличаше гнева на Сюзан, дори и да ставаше въпрос за това, че е със същата прическа като някое друго момиче. Двете си бяха в черните списъци още от първия ден.
- Хубави кичури между впрочем.. Някой ден ще си навлечеш гнева на надзирателките с косата и татуировките, и дрехите..
- .. и поведението. - Добави Вероника. - Но сините кичури наистина ти отиват.
Сюзан нави един тъмносин кичур около средния си пръст и се отнесе на някъде.. Беше цялата в черно и между двете русокоски приличаше на някакъв гарван между два лебеда. Усмихна се неволно, винаги бе искала да постигне точно този ефект.
- Е, чий купон ще опорочаваме тази вечер, дами? - Усмихна се тя и хвана под ръка двете вампирки..

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 3:24 pm

- На Найджъл - обясни Вероника. - Ако, разбира се Лин благоволи да ни заведе до стаята си, за да се оправим.
Тя хвърли на Жаклин убийствен поглед, под който всеки друг би се изпепелил. Лин обаче се усмихна невинно.
- Извинявай, но ти си тази която искаше да слуша за...
- Стига вече сте говорили за езици! - прекъсна ги Сюзан. - Не знам от къде изваждате толкова информация свързана с някой органи.
Вероника повдигна вежди:
- Органи?
- Езици имам предвид - поясни Сюзан.
- Разбира се. Езиците са органи.
Жаклин се подсмихна.
- Точица става все по-извратена. Няма да се учудя, ако започне да се сваля с Бен.
Сюзан не можеше да си представи Бен и Вероника заедно. Първо, бяха тотално различни като хора. Вероника беше всякаква, но не й пълна развратница. И второ, Бен определено не беше толкова красив. Не трябваше да се поставя на последно място и фактът, че нямаше кралска фамия. Да, любовта в Академията се определяше от много правила.
- Бен няма да пипа нищо, свързано с Вероника. - каза решително Сюзан. - Освен ако случайно няма излишни крайници.
- Освен това, Точица си пада по Ерик Дашков - вметна междо другото Лин.
- Каакво?! - Сюзан изглеждаше толкова стресната, че за малко не се закова на място. - Онзи хипер сексапилният?
На Вероника й се дощя да има въже, за да удуши Лин.
- Не си падам по него. Просто го гледах...
Жаклин се наведе към Сюзан и й прошепна, така че и Вероника да я чуе "Всъщност, зяпаше го, но не й казвай, че съм ти казала".
Тя не можеше да отрече, че зяпаше Ерик. Просто в този момент той й се беше сторил толкова, толкова... Неземен. Как никога досега не го беше забелязвала? Какво беше различно? Светлината, обстоятелствата? И изведнъж нещо й просветна. Било е пред очите й през цялото време. Как не го беше забелязала, по дяволите?!
- Внушение - внезапно каза тя. - Той използва внушение върху мен, за това го зяпнах така.

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 3:43 pm

Сюзан изгледа подозрително приятелката си и мигна с очи..
- Внушение? За да го гледаш?
- Да, сигурна съм. Не че не си заслужаваше гледането, но.. знаеш, че се справям перфектно с игнорирането.
- Звучи ми като прекалено много усилия, за да те вкара в леглото си.. Сигурна ли си, че е било само това, мъник?
- Както и да е.. - Махна с ръка Вероника и се повлече към стаята на Жаклин, оставяйки Сюзан зад себе си.
Лин сви рамене в недоумение и тръгна след другото момиче, а чернокосата девойка продължи да седи на място и да обмисля възможностите. После се завъртя на пета и тръгна към собствената си стая, за да се приготви.
Вече пресичаше двора, когато пред нея се изправиха високите фигури на две чернокоси момчета с идентични черти.
- Хей, Рейв, не бяхме видяли, че си се върнала.. Не се присъедини към нас за приветсвеното слово.. - Подсмихна се лявото момче и погледна невинно с изумрудените си очи.
- Да, Мор, липсваше ни. - Ухили се и другото момче и протегна ръка, за да дръпне един от новите й кичури.
До тях двамата тя изглеждаше ниска, въпреки факта, че беше на десетсантиметрови токчета. Махна с ръка, за да пропъди нахалните пръсти на едното момче, сякаш бяха досадни мухи. После се усмихна накливо и ги хвана и двамата под ръка.
- Е, момчета.. какво ще кажете да ми помогнете да се измъкна довечера?
- Първа вечер и вече започваш с дивеенето. Не си поплюваш, девойко. А ние си мислехме, че лятото с вуйчо ти ще охлади горещия нрав.
Тримата избухнаха в смях, сякаш това беше най голямата небивалица, която някой можеше да каже.
- Добре.. Към десет ще съм готова, в същата стая като миналата година ще съм, нали се сещата десния прозорец над статуята на Свети Владимир.. Спуснатите червени завеси. Нямам намерение да рискувам да си счупя някой крак, така че ме чакайте отдолу.
След това тръсна черната си коса, целуна леко и двете момчета и изприпка към входа на общежитието.
Първите купони винаги криеха някаква изненада и тя нямаше търпение да разбере каква щеше да бъде тазгодишната. В същото време в сърцето й се настани една едва забележима, пареща тревога, предвиждаща, че всичко ще се обърка и ще отиде по дяволите. Поне знаеше какво да облече.. Червеното отиваше на проблемите. А тя имаше достатъчно червени дрехи.

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 4:00 pm

- Очите ти изглеждат черни - отбеляза Жаклин.
- По принцип са сини, но щом казваш - сви рамене Вероника.
Тя беше въплъщение на куклата Барби - дълга руса коса, морскосини очи и перфектно тяло. Само дето през основната част от времето й се искаше да е поне с 5 сантиметра по-висока.
- Не, имам предвид, от всичкият този грим.
Вероника обожаваше да си "почерня" очите. Кукилите Барби нямаха черни сенки. Това до някъде я успокояваше. Така че подмина забележката на Жаклин.
Гримирането не беше трудоемка работа, но продължаваше дълго. Основи. Молив отдолу, молив отгоре. Спирала отдолу, спирала отгоре. Гланц. Чакай. Моливът се е размазал...
Вероника сериозно се замисляше над възможността да стане момче. Въпреки, че се обожаваше попринцип, от време на време се изтощаваше. Чудеше се как ли се приготвя Сюзан. Всъщност, можеше да бъде и по-мила с нея. Сюзан рядко протестираше заради държанието на Вероника. Сигурно вече беше свикнала. В крайна сметка, двете имаха нещо помежду си. Именно за това бяха единствената "двойка" в Академията - морой и пазител.
Двете определо не се движеха в едни и същи среди. Сюзан беше един вид като секси клошар за Вероника. Не, че имаше нещо против приятелите й, но в по-голямата си част, това определено не бяха хора, които би завела на веря вкъщи.
Вкъщи. Кое беше това нейното вкъщи? Имаше или нямаше семейство? Имаше си брат, който обичаше, но който не беше запленен от нейния социален живот. Имаше си леля, която я ненавиждаше. И не на последно място - имаше си и двама родители. Мъртви. И кой беше виновен за това?
Жаклин вероятно забеляза настроението й и не заговори. Тя познаваше кога Вероника мисли за родителите й. По средата на челото й се появяваше мънича бръчка, като че ли се чуди над някакъв проблем. А може би родителите й са проблем, помисли си.
Вече бяха готови. Сега оставаше само Сюзан. На нея й се налагаше да се измъква тайно. Това винаги се беше струвало много забавно на Вероника... Но като се замислеше, трудно беше да слезеш по въжена стълба от десетия етаж с двайсет сантиметрови токчета.
Интересно, дали ще види Ерик на купона...
Тази мисъл я накара да се сепне. Откога я беше грижа за него? Внушението, помисли си. Тъпкано ще му го върна

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 4:17 pm

Самата идея да делят стая със Сюзан се струваше нелепа и страшна за повечето новобранки. А останалите момичета дампири просто нямаха желание и нерви да се оправят с неконтролируемите й настроения. Така че втора поредна година тя разполагаше със стая за себе си плюс баня към нея. Защото си беше голям екшън да се къпеш в едно помещение с още един курс момичета.
Десет без десет. Беше почти готова и с завършеното си облекло, което се състоеше от черна плисирана пола и червен потник, комбинирани с високи черни ботуши, никак не се вписваше в училищното разбиране за прилично. Косата й, както винаги, се спускаше свободно около бледото й лице, върху което нямаше почти никакъв грим, ако не се брои огромното количество черен молив.
Отдолу се чу подсрирване.
- Секундаа - провикна се момичето, докато премяташе крака през перваза на прозореца. До земята бяха най много десет метра, но все пак си изглеждаше плашещо.
- Рейв, приличаш на ангелче на смъртта. Вземи въже или нещо такова, за да не се превърнеш в размазано ангелче, моля те. Можем да те хванем, но не и да омекотим удара.
Ехидния смях на близнаците се разнесе във въздуха, а Сюзан се върна във вътрешността на стаята, за да издърпа изпод леглото въжената стълба, която използваше миналата година.
- Да, това върши работа.
- Знам, че върши работа, идиот такъв, просто ако имам него, вие не ми трябвате.
- Аха, аха. Хайде, скачай, ангелче.
След по малко от десет секунди тримата вече крачеха през тъмния двор към първото си парти за тази година. Да се движиш със Сюзан и да я имаш като придружител си беше престижно, особено като се имаше предвид, че беше една от малкото дампири, които общуват свободно с младите представители на кралските фамилии. Беше нещо от рода на безотказен пропуск за всички купони, тъй като двете с Вероника бяха неотлъчно заедно във всяка една минута от социалните си преживявания.
- Хайде, момчета, нека игрите да започнат. - Бялата усмивка почти стигна до очите й, а после я напусна, оставяйки там единствено флиртаджийското изражение, което беше невъзможно да се сбърка. - Отивам да намеря мъника, вие се забавлявайте.

Заглавие: Re: [ party time ] Вто Авг 03, 2010 4:41 pm

Оглеждаше се нервно из тълпата, сякаш очакваше някой.
Вярно, че Сюзан още я нямаше, но някак си беше убедена, че не това е причината. Търсеше някой друг. Почувства се сякаш отново беше светло и тя търсеше Жаклин сред тълпата ученици.
Трябва да бъде отбелязано превъзходното оформление на купона. Найджъл се беше осъвършенствал. Нямаше да е зле да види и него, но това като че ли не се очертаваше като възможност - поне за сега. Жаклин също се изгуби нанякъде. Вероника започваше сериозно да се изнервя.
Ето я и Сюзан, помисли си тя облекчена, веднага щом я видя сред тълпата. Бяха започнали да се срастват. Сякаш без пазителя си Вероника нямаше да съществува. Имаше и още нешо. Приятелството. Не заради защитата, а заради приятелството беше усмивката на лицето й.
Бързо разбута всички, който стояха на пътя й (Шерил Сонг отнесе няколко ръчкания с токчето) и се гушна в Сюзан.
- Мъник, като че ли си се загубила? - предположи Сюзан.
- Нее, принцесо. Ти си загубената и аз те намерих - подкачи я Вероника.
Искаше й се поне веднъж да й помогне с нещо.
- Хей. Никакви принцеси - заяви Сюзан. - Освен ако не са мъртви, облечени в черно и в ковчег.
- Не бъди толкова жестока към тях - засмя се Вероника. - Те са просто наивни Дисни героини.
- И ти ме оприличаваш на тях?
Това си беше просто възмутително.
- Не. Аз съм наивната Дисни героиня. Но понеже аз съм мороят, а ти - дампирът, се предполага, че нещата са както аз ги казвам.
Сюзан се вгледа в нея с шокирано изражение.
- Някой казвал ли ти е, че говориш твърде много?
- Нда.
- Добре. Просто се осведомявах дали не си глуха.
Хвана я за ръката и разбута стоящите пред тях.
Беше адски шумно. Никой не знаеше поради каква причина мороите не си навличат наказания, въпреки че правят два пъти по-шумни купони от останалите. Вероника останови, че познава почти всички. Сюзан от своя страна познаваше абсолютно всички. От двете Вероника беше по харизматична, но Сюзан беше по-комуникативна. Можеше да различи всеки в тълпата. Вероятно от нея би излезнала чудесна клюкарка.
И тогава, когато беше твърдо решена, че няма начин нищо да се прецака, се случи.
От тълпата изплува Ерик Дашков.
Повечето момичета извърнаха поглед, за да го зяпат. Не беше възможно някой да е толкова, толкова...
- Мъник! - сръчка я Сюзан.
Внушението, помисли си Вероника. Та това е просто внушението. И въпреки всичко в този момент й се искаше да може да тръгне след Ерик.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 4:04 am

Вероника седеше като закована и се взираше в Ерик, който се движеше към противоположната страна на помещението. Момичето понечи да тръгне след него, но една бяла ръка я хвана за рамото и я дръпна назад.
- Мъник. Мъник ! - Сюзан се беше надвесила над нея с внушителните си 185 сантиметра в момента и я гледаше втренчено. - Малко въздух?
- Ако много държиш..
- Не държа. Стой тук за секунда, не мърдай, моля те.
После се врътна и черната й коса перна няколко от по-близо стоящите през лицата. Чу се подсвирване. Вероника се усмихна лекичко.. Сюзан можеше и да е дампир, а майка й да е една от онези курви, но определено се справяше добре. Беше по известна в училището от повечето морои, но не се беше главозамаяла и като че ли всичко това не й правеше абсолютно никакво впечатление. Не си правеше труда да лицемерства, за да си издейства покана за нечий купон или благоразположението на видните личности в училището. Всички я харесваха, беше добра душа.
Върна се след най много две минути - в едната си ръка държеше бутилка текила, а в другата солница. Зад нея вървяха двамата близнаци, които я бяха придружили днес, но чиито имена Вероника беше пропуснала.
- Така, Мъник, това са Рейдж и Рот.. Няма да се сърдят, ако ги бъркаш. Момчета, лимоните?
Лявото подаде подносче с нарязани на шайбички лимончета, а дясното четири чаши за шотчета. И двамата се ухилиха по онзи опасен начин, който трябва да ти подскаже, че не са намислили нищо добро.
- Много по добре от въздух, нали?
- Непоправима си. Не стига, че съм леко замаяна, ти искаш и да ме напиеш. Сериозно ли, Мор.. Сериозно!? - На пръв поглед сърдитото й изражение се предаде пред наранения поглед на Сюзан и двете избухнаха в смях.
- Ще те пазя, знаеш, че е така. Винаги те пазя.
Чашките бяха раздадени, текилата налята и скоро четиримата бяха в свой мехур от емоции и неконтролируем смях. Точно заради това умение на Сюзан да прави купон на самия купон и да умее да се забавлява сама хората я смятаха за адски симпатична.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 9:40 am

Рейдж и Рот не бяха толкова трудни за различаване - разбира се, това се промени след текилата. Всички започнаха да си приличат поразително много и, което се стори много забавно на Вероника - заприличаха на Ерик.
Сюзан беше или страхотна ясновидка, или познаваше Вероника изключително добре. По-вероятно беше второто.
Двете се познаваха от страшно много време. Бяха се опознали и се бяха обикнали. И, колкото и странно да звучеше това на моменти, Рейв й беше по-близка отколкото Жаклин. Може би двете бяха просто прекалено различни, за да ги сравнява. Макар че, доколкото си спомняше Вероника, и двете бяха присъствали на поразително много побойща с храна.
Освен това, не беше за пренебрегване и фактът, че Рейв почти не се отделяше от нея. Ако не се чувстваше замаяна, Вероника би се замислила за това какво ще е прекара целия си живот със Сюзан.
В едно беше сигурна - тя никога нямаше да я остави. Винаги щеше да я защитава - от каквото и когото и да е било.

~~~

Този беше прекалено лесен, помисли си Ерик.
Наистина, изглеждаше като детска игра. Внушаваш, взимаш, примамваш. Толкова лесно, толкова безопасно. Момчето нямаше да помни нищо. Никой нямаше да разбере. Е, каза си той, още ли се справям зле за професионалист?
" Трябваш ми веднага. Идея си нямаш колко е спешно. Среща при църквата. "
Натисна бутона изпрати и зачака.
Въпреки тълпата ясно различаваше Вероника, Сюзан и близнаците. Усмихна се. Скоро Сюзан щеше да изчезне и ето ти добра възможност да действа. Вероника вече беше отнесена. Внушението щеше да й подейства много по-лесно.

~~~

- Вибрираш - отбеляза Вероника, която беше прегърнала Сюзан.
Рейв посегна към полата си и измъкна от някъде супер тънък телефон.
- Не искам да знам от къде го извади - каза Точица.
- А аз искам - възрази един от близнаците, като че ли Рейдж.
Сюзан не ги слушаше. СМС-ът беше от Саймън.
Спомняше си идеално кой е Саймън. Нещо повече от най-добър приятел. Нещо по-малко от гадже. Някой наистина важен.
" Трябваш ми веднага. Идея си нямаш колко е спешно. Среща при църквата. "
Определено се изненада, че й пише. Та той дори не знаеше, че се връща днес. Не се бяха видяли изобщо. Вероятно някой му е казал, поясни наум Сюзан, щом ми пише значи е наистина важно.
- Мъник, изчезвам за малко. Гледай да не се убиеш през това време. Става ли?
- Не съм чак толкова загубена! - възмути се Вероника.

~~~

Рейв вървеше през тълпата забързано. Както и преди с лекота разбутваше изпречилите се на пътя й. Почти беше стигнала до вратата. В учът й бушуваха предположения. Какво се беше случило? Вероятно пак някоя каша. Но каква точно? С какво искаше да му помогне? В този момент обаче видя някой, за когото се предполагаше, че не е тук. Саймън.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 10:05 am

- Саймън? Саймън ! - Гласът й отекна из помещението и хората започнаха да я зяпат.
Момчето най накрая се обърна и като видя приятелката си й се ухили и й махна да почака. Трябваха му няколко секунди да си пробие път през тълпата и да стигне до нея.
- Хееей, не знаех, че се връщаш днес, нали пътувахте отдалеч?
Сюзан се сепна. Отвори отново съобщението, което беше получила преди малко, и го показа на Саймън. Той поклати глава и заопипва джобовете си, за да намери телефона..
- Не, Сюз, не е от мен. Нищо не се е случило, спокойно. Ела, ще те черпя питие.
Но дампирът вече си пробиваше път обратно към мястото, на което беше оставила близнаците и Вероника. Бутилката беше свършила, а момчетата си бяха намерили по една представителка на вампирското съсловие и им обясняваха разпалено някаква история. По дяволите, помисли си момичето. Стаята беше пълна с русокоски, в гръб всички приличаха на Вероника. Колко глупаво, да я остави в тази лудница.
- Рейдж.. Рейдж, къде е Вероника? Къде отиде?
- Мисля, че.. май й стана лошо, тръгна към стаята ти.
- И вие, прекрасните джентълмени и пазители, не можахте да я изпратите. Идиоти. Абсолютни тъпаци сте, да знаете.
След като изрита и двамата по пищялите и хвърли по един злобен поглед на куклите, с които се забавляваха, Сюзан се обърна и излезе от помещението, оглеждайки се, сякаш от това зависи животът й.

~

Ерик вървеше напред по тъмния коридор, забързвайки темпото си с всяка крачка, а зад него отекваха токчетата на Вероника. Беше замаяна, леко й се гадеше и наистина имаше нужда от малко сън, но продължаваше да ходи след него, сякаш привлечена от магнит. Доволната усмивка на лицето на момчето се уголемяваше. Накрая спря и се обърна към нея, протягайки едната си ръка, готов да я поведе на някъде.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 10:28 am

Главата й се въртеше, а беше сигурна, че просто няма начин да е изпила толкова много. Като че ли от време на време в главата й проблясваше някаква мисъл, нещо свързано с убеждение, магия... все едно.
- На къде? - господи, завалваше думите. Това определено не беше на добре.
Ерик я погледна право в очите и повдигна елегантно едната си вежда.
- Нима за теб има някакво значение?
Всъщност, нямаше. Та той беше поразително съвършен. Защо да има някакво значение? Тя му се усмихна и се пресегна. Пръстите им щяха да се докоснат, но някъде зад тях се чу шумолене и Ерик отклони погледа си. Беше достатъчна само секунда. Вероника рязко дръпна ръката си.
- Разбира се, че има значение - заяви тя.
Тонът й беше твърд и решителен, сякаш всичко изпито тази вечер се беше изпарило. Внушение. Да, това беше думата, която търсеше. Ерик беше допуснал грешката да смята, че е лесна за контрол. Всъщност, какво искаше, по дяволите?! Думите на Сюзан прозвучаха в главата й - "Звучи ми като твърде много усилия, за да те вкара в леглото си.".
Той изглеждаше леко изненадан. Опита се отново да привлече погледа й, но тя упорито си повтаряше да не го гледа в очите. По дяволите, помисли си, моето внушение е по-силно, стига само да го използвам правилно. Не, отхвърли тази мисъл. Беше говорила със Сюзан за това. Внушението я караше да се чувства зле, значи не биваше да го прави. Щеше да се измъкне от тук. Ерик не беше казал нищо, но значително беше скъсил дистанцията.
- Не се и опитвай да използваш внушението върху мен - каза тя и не се сдържа. Вдигна поглед и го погледна право в очите.
Този път беше подготвена и успя да му устой. Беше толкова мижаво внушение. Вероника беше сигурна, че дори като малка се е справяла доста по-добре. Е, да, помисли си, но аз винаги съм била изключителна.
Ерик явно беше изгубил способноста си да говори. Сега само се усмихваше и то по онзи особен начин, който Вероника ненавиждаше. Той вървеше бавно към нея, а тя заотстъпва инстинктивно назад. В следващия момент осъзна, че зад нея има само стена, опита се да се измъкне от дясно, но ръката му беше там. Внушение. Добре, това вече беше напрегнат момент. Вероника не можеше да се сбие с когото и да е било, камо ли с момче. Нямаше начин. Трябваше да използва внушението. А може би щеше да успее просто да му обясни, че...
Той рязко се наведе напред и я целуна. Дъхът му не миришеше на алкохол, беше трезвен. Тя се опита да го блъсне назад, но тялото му се оказа не само прекалено близно, но и прекалено твърдо. Ръцете му се плъзнаха по тялото й.
По-лошото. Нямаше как да използва внушението сега.
Сюзан, помисли си тя уплашена, трябваш ми повече от всякога.

~~~

Това определено не влизаше в планът му, но нищо не му пречеше да го направи. Отдаде му се случай. Честно казано, предполагаше, че щом Вероника се отърси ще използва внушението върху него. Все пак щеше да осъзнае, че не по своя воля върви по този коридор, точно в обратната посока, на тази, в която се предполагаше, че трябва да поеме.
Тя не беше неговият тип момиче. Беше толкова малка и слабичка, че те беше страх да не я счупиш. Морой, помисли си той с досада. Винаги имат нужда от защита.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 12:04 pm

По дяволите тъпите купони. По дяволите текилата. По дяволите момчетата. По дяволите всички останали. Не беше само защото Вероника й бе назначена, не беше само защото Сюзан бе перфекционистка що се отнася до предпазването й. Никога преди не бяха били толкова близо до някаква опасност, а пазителката беше сигурна, че опасност има. Академията беше огромна, не си заслужаваше да я претърсва цялата. Така че започна с най логичното нещо, за което се сети.
- МЪНИИИК ! МЪНИИИК ! ВИКАЙ, АКО МЕ ЧУВАШ !

~

По дяволите, глупавата Сюзан. Трябваше да се досети, че няма да може да се отърве от нея толкова лесно. Вероника почна да се дърпа още по ужесточено, опитвайки се да освободи устата си, за да може да отвърне на приятелката си. Беше мъничка и прякорът адски й отиваше, трябваше да им го признае. Тогава го ухапа. Усети кръвта върху езика си и се дръпна от нея сякаш беше отровна змия. Само това й трябваше. Изрита го там, където определено болеше и се затича към гласа на Сюзан като в същото време викаше, колкото й глас държи.
- По дяволите - изсъска Ерик.

~

Най накрая я чу. Първо задъхания й глас, после отекващите токчета, а накрая и удара на главата й в собствената си.. Тичаха точно една срещу друга и, когато най сетне се видяха, вече беше прекалено късно да избегнат удара. Вероника обви ръцете си около врата на Сюзан и се отпусна върху нея, изглеждайки като някоя плюшена играчка, чиито лапички са залепени върху три пъти по голяма плюшена играчка.
- Първо, никакъв алкохол повече за теб..
- Ерик.. Ерик.. - езикът й се плетеше и това беше единствената дума, която можеше да изговори.
- Да, досетих се, докато те търсих. Къде е кучият му син, ще го науча аз него.
- Не, моля те, никакви саморазправи. Нека просто отидем да поспим, утре ще го мислим. Моля те.
- Ще те изпратя, а после ще мина да видя дали не е останала малко текила. Имам нужда. Ако знаеш как се изплаших.. повече няма да тръгваш без мен.

Заглавие: Re: [ party time ] Сря Авг 04, 2010 12:30 pm

- Съжалявам - заоправдава се Вероника. - Аз незнам как... кое...
Започна да заеква, от което думите съвсем се оплетоха. Беше се задъхала от тичането. Токчето на дясната й обувка се беше пречупило, а глезенът й беше изкълчен. Щеше да се оправи с малко магия, но в момента на нея не й беше до това. Идеше й се да се разхълца и то по средата на коридора. На това отгоре, абсолютно убедена беше, че в момента изглежда отвратително. Гримът, прическата, всичко. Виеше й се свят и имаше чувството, че ще се строполи върху Сюзан.
- Хайде - каза Рейв. Гласът й звучеше спокоен, но Вероника беше убедена, че вътрешно и тя е много нервна. - Ще те заведа до стаята ти и...
- Кажи ми, че няма да направиш нищо на Ерик. - прекъсна я, наистина грубо всъщност. Точно сега обаче нямаше нерви да се държи нормално.
- Ти не си наред - отбеляза Сюзан.
Просто не можеше да направи нещо, което Вероника не искаше. Усещаше, че в случая има нещо прекалено гнило и изпитваше необходимост да помогне. Нужда. Не можеше да остави никой да й причини подобно нещо без да го накара да изпита поне два пъти по толкова.
- Моля те - прошепна Вероника. - Поне до утре не. Не знаеш на какво е способен той.
Морой от кралска фамилия, припомни си Сюз. Можеше да извърти нещата така, че да излезе точно обратното. Репутацията на Вероника беше добра, но лесно можеше да се срине. На кого щяха да повярват? На Дашков или на Озера? И двете предпочитаха да не узнават отговора.
- Добре. Но само до утре.
Вероника кимна уморено. След това се отдели от нея.
- Изчакай за момент - помоли тя и протегна ръка към глезена си.
Болката изчезна.
Ако ми се отдаде възможност, ще го убия, помисли си Вероника. Въпреки че не е правилно. Въпреки че всички други го харесват. Ще го убия.Никога преди не беше мислила, че е възможно да иска подобно нещо. Поне веднъж си мислеше същото, което и Сюзан.

~~~

Не можеше да повярва, че е преживял такъв провал. Не само, че не беше уловил Вероника, а и беше настройл пазителката й срещу него. Сега просто нямаше шанс да припари отново до нея.
Сюзан Десчейн беше известна като един от най-силните дампири в цялата Академия. Можеше да пребие което и да е било момче с голи ръце. Беше изключително внимателна и неподдатлива на внушение, както беше чувал. Беше свършено с него, ако решеше да му отмъщава. В последното беше абсолютно сигурен.
Нямаше начин да се откаже от замисъла си и да каже, че просто е бил пиян онази нощ. Нямаше начин да излъже, че просто е искал секс, защото Сюзан щеше да се усети (по дяволите тя и нейната интуиция!). Така че просто трябваше да състави нов план и да действа по него. Нямаше начин да не си го получи заради "малкия инцидент" с Вероника. А изпаднеше ли Сюзън в ярост, спасение нямаше. Нямаше и изход. Освен една възможност, която май никой досега не беше обмислил.
Тя трябваше да изчезне.

Заглавие: Re: [ party time ] Чет Авг 05, 2010 3:22 am

Двете се разделиха пред стаята на Вероника. Сюзан й кимна успокойтелно, за да й покаже, че няма да прави глупости тази вечер, прегърна я лекичко и изчака да влезе вътре преди да се завърти и да тръгне обратно към собствената си стая. Вече й се спеше ужасно, така че дори и да искаше, нямаше достатъчно сили да тръгне след онзи негодник.
Беше прекалено бясна на близнаците, за да ги помоли да й помогнат с връщането в стаята, така че щеше да й се наложи сама да си проправя пътя нагоре към прозореца. Дано пълзящите разстения по стената бяха достатъчно здрави. И дано стълбата все още да беше там. Беше. След две минути борба, един счупен нокът и вероятно одраскване на лявото токче, съдейки по звука, който чу, успя да седне на перваза и най сетне да си отдъхне. Слава Богу, че беше едва първия ден, иначе щеше да си е навлякла гнева на надзирателките досега и определено щяха да я чакат в стаята, за да я заведат при директорката. Всички знаеха за купоните, просто понякога беше по лесно да ги оставят необезпокоявани, отколкото да наказват всеки един, който участва.
Най накрая. Спокойствието и уюта на познатото. Най накрая щеше да се заседи на едно място за повече от три минути.
Хвърли се на леглото и зарови глава във възглавницата си, миришеща на нейния парфюм и още нещо, нещо сладко. Шоколад. Храната в столовата не струваше, беше по зле дори от закусвалните, през които бяха минали с вуйчо й това лято. И никога нямаше шоколад. Точно поради тази причина Сюзан имаше свои собствени запаси, които вуйчо й подновяваше, когато се изчерпат. Сега определено й трябваше малко шоколад.
След това се отпусна на леглото, с ръце под главата си и се загледа в тавана, който беше облепен с онези светещи в тъмното звездички. Затвори очи и почна да премисля деня. Накрая се предаде и заспа..
Телефонът й на бюрото завибрира. Съобщение. От Вероника..

Заглавие: Re: [ party time ] Чет Авг 05, 2010 4:27 am

Беше много късно. Минаваше обяд, а по това време всички морои спяха. Дампирите също. Сигурно тя беше единствената будна. Чувстваше се наистина изморена, но сънят някак си не идваше. Въртеше не неспокойно в огромното си легло и разбутваше възглавниците около себе си. Всичко около нея беше прекалено скъпо, но тя обикновено не обръщаше внимание на това. Вероятно стаята, в която живееше беше два пъти по-голяма от нормалното. Да не говорим и за факта, че си имаше баня. Понякога да си богат е страхотно.
Както и да е, умът й бавно предъфкваше цялата вечер. Дали се съгласи да отиде само заради Жаклин? И дали Найджъл нямаше нещо общо? Не можеше да обясни нарастналото безспокойство. Беше напълно нормално да е разтревожена, но това не беше тревога. Беше по-лошо от страх. Вълнение, което я караше да се страхува да помръдне.
Не, определено нямаше никаква логика. Тази вечер нищо нямаше логика.
Ерик Дашков беше страшно красив. Можеше да има повечето момичета в Академията. Вероника просто не си струваше до толкова, че да рискува репотацията си. Плюс това той не беше пиян. Не, определено тук имаше нещо нередно.
Тя бавно се изправи в леглото си и събори няколко възглавници на земята. Косата й представляваше същински хаос - русите кичури стърчаха на къде ли не, абсолютно без никакъв контрол. Беше облечена в твърде голяма тениска с Мини Маус, която й беше подарък от Кристиян. Помисли си каква ли ще е реакцията му, ако разбере какво се е случило. Вероятно щеше да откачи. Той имаше склонност към силни настроения, които Вероника лесно разпознаваше. Иначе, умееше да се прикрива. Може би трябваше да му каже. Не, нямаше. Той не биваше да се тревожи, че тя не може да се справи. Освен това ако разбереше, че Сюзан я е оставила дори за минута щеше да се опита да ги раздели. Вероника беше наясно, че брат й е изиграл някаква роля в определянето на персоналния й дампир. Всъщност, тя така и не разбра защо й е пазител.
Спомни си защо се е надигнала. Щеше да пише СМС на Сюз. Понякога когато не можеше да заспи й пишеше и това я успокояваше. Затърси телефона си. Беше сигурна, че го е взела днес. Да, спомняше си. Беше го пъхнала в джоба на дънките си. Там обаче го нямаше. Въпреки че беше убедена, че го е взела, провери и по шкафчетата, до огледалото, в чантата си... Нямаше го.
Може би беше паднал от джоба й докато бягаше по коридора или преди това. Дали да не отиде да го потърси?
Вечерният час беше минал, но Вероника се съмняваше някой да й каже нещо. Облече първото нещо, което видя (реши, че все пак не е много разумно да се разхожда из коридорите само по тениска) и посреса косата си. Тръгна към мястото, където беше я завел Ерик. Сигурно беше паднал някъде там.
Определено това което правеше в момента беше адски глупаво и безрасъдно. Поне така би казала Сюзан.
Ето го. Тя въздъхна от облеклечение. Черната й Нокия лежеше насред коридора, някъде около мястото, където се беше блъснала в Сюз. Дисплеят й беше напукан, но тя беше сигурна, че ще успеят да го поправят. Важното беше, че телефона си е тук и всичките й любими смс-и са запазени.
Щеше да се обърне и да си тръгне, но в този момент се чу шум от стъпки.
Данонесаучителиданонесаучителиданонесаучителиданоданодано....
След малко се чуха гласове - идваха от страничния коридор малко по-напред. Вероника не можеше да различи чий са, но знаеше, че ако побягне, ще я чуят. Затова притай дъх и зачака да отминат.
По ирония на съдбата минаваше Ерик с още едно момче, което Вероника не можа да разпознае.
Първата й реакция беше гняв. Прииска й се да се хвърли и да го нападне, но си напомни, че не това е начина. Освен това долу и разговора им.
- ... замалко. Ако не беше тази дампирка... - каза Ерик, а гласът му звучеше едва ли не убидено.
- А какво става с Ивашков? - попита непознатото момче.
- Не съм я виждал тази вечер.
- Тя е също толкова важна като Озера.
- Знам. Ивашков и Озера. В тях е ключът...
Гласовете отминаха по коридора напред. Никой не я забеляза.
Не е било заради мен, помисли си, било е заради дарбата.
" Ерик ще нападне отново. Не става въпрос за мен. Става въпрос за духа " написа тя бързо и натисна изпращане. Молеше се Сюзан да е будна.