another stuff by me.

Заглавие: another stuff by me. Сря Авг 04, 2010 4:01 am

Реших да е в друга тема, защото иначе се бъркам.

Това уж е есе, но е отвратително.

Фалшивоперфектните: Не искам да живея в света на Златките!!

Напоследък от всякъде сякаш ме наблюдават перфектни хора. Толкова са много, че ме плашат. Преди сякаш ги нямаше толкова много – или, вероятно, не съм ги забелязвала? Сега обаче е възможно да ти избодaт очите, ако не внимаваш.
Така наречените Златки. Кръстени са, вероятно, на техният лидер – Златка. Сигурно я знаете. Стана известна със своето голямо НИЩО, най-вече с тялото си. Аз за такива имам една друга думичка, но съм удивително учтива днес, ще си я спестя. Подобни красавици, Златките, са се народили в България. Измислени риалити „звезди” от измислени риалити шоута с измислен морал и изкривено чувство за действителност. Защото реалният живот стой по друг начин. Или може би не е така. Може би мойте виждания за света са, хъм, изкривени, романтични? Дали само аз живея в свят, където да имаш иделни мерки на тялото не означава нищо?
Подобни жени (пък и момичета, особено напоследък...) не възпитават моралното у нас, хората, които ги гледаме (по принуда...) всеки ден по телевизията, четем за тях по вестниците или ги забелязваме по постерите. Щем-нещем им знаем имената – и те са известни. Всеки може да ви каже коя коя е. От друга страна МОЕТО поколение си няма и идея от история на музиката и изобразителното изкуство. Много малко са чували емблематични рок състави например – и тяхното поведение не е било образцово, но все пак са си имали някакви идеали. Нещо, към което са се стремяли.
Какво притежава една Златка?
Нищо. Трудно е да кажем дали изобщо изпитва някаква друга потребност освен тази да бъде красива, обожавана и известна.
Също е трудно и да разберем дали някога през живота си е прочела повече от три реда наведнъж – или това се е случило само по изключение в някое модно списание?
Не ме разбирайте погрешно – красивите жени са хубаво нещо. Да видиш момиче с прекрасни очи или коса или тяло – това е хубаво. Но да видиш момиче, чието съществуване се ръководи от модните марки... Не ми е по вкуса.
Всеки човек е различен, индивидуален. А ние, тук, в нашата България, в ерата на простотията, ( нека да я наричаме с истинското ѝ име ), се втурваме като стадо овци след нашият светъл водач – Златка. Никакво разнообразие. Всички следват някакви стереотипи, делят се на групички – чалгари, фешъни, гъзари, спортиски, метъли, пънкари, емото, готини, зубъри, глупави, незабележими – и вървят под строи. Най-отпред крачат популярните, а след тях – онези, които никой не харесва. Те отправят погледа съм към тези пред тях и мислят за тях като за богове.
Аз съм извън строя. Мразя стереотипите. Мразя масовото мислене. Мразя хора, които казват че мразят други хора без да ги познават.
Винаги съм била относително толерантна – не си падам по чалгата, но не казвам нищо. Стоя си и си търпя докато другите могат да говорят каквото си искат за моето поведение, за моята музика и т.н. Защото къде съм аз, къде са те?! Те, порастналите на 13 години, които владеят своето собствено царство, наречено УЧИЛИЩЕ.
А аз не искам да се карам с тях. Искам...
Искам когато вечер заспивам да съм щастлива и другите да са щастливи.
...
Но единствено Златките са щастливи, защото те нямат право да са нещастни. Мъката не се продава, следователно на една Златка ѝ е забранено да плаче. Може да си размаже спиралата, а това не би се харесало на новият ѝ приятел... Въпреки че на една Златка ѝ е забранено да си има и приятел – тя има толкова много обожатели, че не може да рискува да ги загуби...
Но какво пък, след като така и така не са морални все пак е възможно да имат един приятел и въпреки това да са с много...
Преди време всичко това е имало различен смисъл. Любовта, привързаността... Било е нещо хубаво, нещо, което не се случва всеки ден. Кога това изчезна?
Искаме България да е развиваща се страна. Всички ние държим тя да върви напред. А това няма как да стане след като просто хората са скапани. Не, не говоря за генетичният материал – въпреки че и това понякога играе роля... Говоря за това, че хората без морал, без ценности не са хора.
„Ден да мине, друг да дойде!!”

Графично творчество. Но и то не става ;дд

Model - Adi [hh] Обичообожавам те.
; ;

Model - Hilz. < 33 (господи, егати старата снимка)

Model - Albert ft Mena. </3 вече.
;
;
+ ;

Model - my sis < 3333333333333333333
+ ;

Av + signa
+ ;
+
+

Avatars:

Signa:

Заглавие: Re: another stuff by me. Сря Авг 04, 2010 4:24 am

Не знам дали тук се коментира, но аз все пак ще си коментирам. :skype_bigsmile:

Първо, за есето. Най-накрая един нормален човек! Не знам откъде са ти хрумнали тези Златки, обаче всичко е напълно вярно. И аз мисля по същия начин - писнало ми е да гледам някакви контета по улицата, дето всеки се заглежда по тях, а пък няма нищо за гледане. Изкуствена коса, изкуствени... сещате се какво и така нататък.
За картинките - и те са много готини! Особено последните, с аватарите и подписа, са супер яки. (: